ПИСА̀ТЕЛЧЕ

ПИСА̀ТЕЛЧЕ, мн. ‑та, ср. 1. Умал. от писател; млад писател. Той [Белински] ме посрещна извънредно важно и сдържано. "Какво ще се прави, види са така и прилича", помислих си аз [Достоевски], но не се мина ни минута, когато всичко се преобрази: важността била не негова, на лицето, не на великий критик, който среща 22-годишното начинающе писателче, а така да се каже от уважение към тези чувства, които той искаше да ми излее, колкото се може по-скоро. С. Бобчев, Н, 1882, кн. 1, 25.

2. Пренебр. Незначителен, посредствен писател. Написах статия, горчива и смела, против кинематографите. .. Че като ме юрнаха — остави жена ми и дъщеря ми — срещу мен се нахвърляха писатели, писателчета, разни известни и неизвестни авторитети. Съсипаха ме. Елин Пелин, Съч. IV, 151-152. В газетите "Свобода" и "Независимост" .. българский читател срещаше цял ред остри, подигравателни и люти напомнювания, обърнати към всички български поетчета, писателчета и съчинителчета. С. Бобчев, Н, 1881, кн. 2, 116.

Списък на думите по буква