ПИСАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИСА̀Ч м. 1. Остар. Писател (във 2 знач.), автор, творец. Отде да знаеше конарецът с тесните плещи, свит в олтара на равноапостолите, че писачът на историйката е бил точно такъв като него, недъгав и болен, изпит човек. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 609. И в тоя разказ има думи, които само писачът им разбира какво значат. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 233. Писачът на тия редове бе току що свършил учението си във Видинската гимназия, когато през есента на 1897 г. Антон Страшимиров дойде от Швейцария във Видин да просвещава български гимназисти по език и литература. Сб??СЕП, 34. Не можеме да не забележим г-ну Карапетрову, че при сичкото "гладко писание на младият писач", ние срещаме в обявлението на г-на Бобчева няколко фрази, които си нямат никак мястото. Хр. Ботев, Съч. 1929, 354.

2. Пренебр. Незначителен, посредствен писател; драскач. Има много наши писачи, които мерят количеството на творчеството си по броя на страниците, та макар те да са пълни с нелепи фрази. СбЦГМГ, 125. Фейлетони, като досега поменатите, са писали и днес пишат по вестниците, сума знайни и незнайни писачи. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 155. Щом намираш, че Траянов няма "каквото и да е поетическо чувство" .., че той, който редактира с години "Хиперион" и двадесет и пет години пише, е "непоправим маниак" .., сега какво да те правим, озлобени писачо, когато си поискал да станеш по-голям от себе си. Р, 1927, бр. 240-241, 2. Помнете, о писачи, / туй правило: — Творя не значи / от нищо правя нещо. Ст. Михайловски, БСб, 1894, кн. 1, 9.

3. Остар. Лице, което изписва, преписва, пише, обикн. четливо, красиво някакъв текст; писар, писец. Почти до ХIХ в. писачите писали с паче перо. Б. Ангелов, ЛС, 140.