ПИСЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПИСЀЦ1, мн. ‑сцѝ, след числ. ‑сѐца, м. 1. Метална пластинка, обикн. със заострен връх, специално приспособена за писане с мастило; перо. Той извади кариран лист, погледна по навик писеца на писалката и с отсечен удар я потопи в мастилницата. Д. Кисьов, Щ, 400. До свършване на гимназията всеки ученик и ученичка носеше вързано със сиджимка на пръста си шишенце с мастило и перодръжка с .. писци. П. Мирчев, СЗ, 37. Той стана и неохотно забърка в джобовете си. Извади две чисти носни кърпи, автоматичен молив, стило със златен писец. Й. Демирев и др., ОС, 48. Запазени са и пачите пера, с които поетът е писал преди да бъдат открити стоманените писци. Г. Караславов, Избр. съч. III, 236. Тогава уморените ръце / замират неподвижни на чертежа / и тушът чер на строгия писец / внезапно става син и синьо-нежен. Ив. Пейчев, Избр. ст, 116.
2. Заострената пишеща част на всеки прибор за писане. Химическият молив тук и там Заяко плюнчеше, та писмото стана по-красиво .., а пък там, дето му се струваше, че не е дип издокарано, писецът туряше по два-три препинателни знака. Й. Радичков, СР, 99.
ПИСЀЦ2, мн. ‑сцѝ, м. Остар. и диал. 1. Писар; писач, писарин, писмар. Писмото написах в диванхането сам. Никога не бях писал нещо тъй дълго, за тая работа си имаше писци. В. Мутафчиева, СД, 18. Цачо .., писец сега в окръжния съд, напразно се беше опитвал да извлече опасните книжа. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 125-126. Довчера бе помощник на писеца, / а днес той горд съветник е в двореца (Хр. Смирненски). Г. Тахов, ЛС, 147.
2. Писател. Презвитер Козма не познаваше писеца на словата, ала добре знаеше майстора на изображенията — един висок, слаб човек. А. Дончев, СВС, 208. Българи щат ся смеяти, когда чуят що тойзи немски писец от нихна земля и за них пише. БД, 1857, бр. 5, 18.
3. Рисувач, художник, живописец. — Никола, маре Никола, / нещо кю да те попитам, / та що си толко убаво / Писци ли те са писали / или златаре леяли. Нар. пес., СбНУ LХVIII, 96. Чия е таа девойкя, / .. / дали от Бога паднала / .. / или я писци писвали. Нар. пес., СбНУ LХIV, 275. — Велино, турски прилико, / защо си толкоз убава? / .. / Дали те писци писаше / или те дилгери делаше. Нар. пес., СбНУ LХIII, 537.
ПИСЀЦ3, мн. ‑сцѝ, след числ. ‑сѐца, м. Хищен бозайник от сем. кучета с къса, остра муцуна, малки закръглени уши и рунтава опашка, най-широко разпространен в сибирските и североамериканските тундри, обект на лов или отглеждан в промишлени ферми в Европа, Азия и Америка заради гъстата, пухкава козина. Alopex lagopus. Геня отиде при една издатина навътре в езерото и тъкмо гръмна, иззад него подскочи някакво животно. .. Беше писец. .. Напомняше донейде лисица. С настъпването на зимата писецът побелява (през лятото той е сив) и тогава започва неговият лов. Й. Радичков, НД, 135. Пухкавата кожа на писеца се използва за направа на шапки, яки, гарнитури на палта и под.
— От рус. песец.