ПИСКА̀ЛО

ПИСКА̀ЛО1, мн. ‑а̀, ср. Пренебр. Дете, което писка, реве или пък хленчи, за да получи нещо. И сега Ленчето писка: рокличка, та рокличка да ушия на куклата ѝ! Уф, не ми се става! Не ми се шие! Но може ли да се пише спокойно с това пискало? В. Бончева, АП, 8. // Прен. Бебе. Николина .. ме погледна с тъжни обвиняващи очи и ме попита дали наистина си въобразявам, че тя .. ще грабне куфарите и ще тръгне из Европа с ей такъв корем отпред или с пискало в ръцете. Ем. Манов, ПУ, 8-9.

ПИСКА̀ЛО

ПИСКА̀ЛО2, мн. ‑а̀, ср. Свирка с остър, резлив звук; пищялка, пискун. Шумът от хорото все повече се надигаше .., над общото боботене се издигаха виковете на продавачите, пискалата на децата, младежки провиквания и смехове. Ил. Волен, МДС, 125. Нареди внимателно пръстите си по дупчиците и наплюнчи пискалото. После духна леко няколко пъти .. и засвири. Кл. Цачев, СШ, 191.

Списък на думите по буква