ПИСКЛЍВ

ПИСКЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. За глас, звук — който е тънък, висок. — Петрееее, кой звъня? — извика отвътре писклив женски глас. Л. Михайлова, Ж, 103. Отдолу тя [вълчицата] беше в по-изгодна позиция — гърбът ѝ изцяло защитен. Чу се страхотно квичене — пискливо и жално — след което песът отскочи назад. Д. Цончев, ОТ, 112-113. Стоя [Вълко] дълго време неподвижно, заслушан в тънкото, пискливо жужучене на комарите, които се въртяха край него. Ем. Станев, ПЕГ, 98. Нямата дълго не се успокои. .. Но пискливият плач на малката я смири. К. Петканов, ОБ, 236. // За звук, издаван от музикален инструмент — който е висок, тънък и наподобява писък. Над събуденото село ехтеше глухият тътен на тъпана, прорязван от пискливото извиване на зурлата. Б. Несторов, СР, 243.

2. Който издава писъци или високи, остри звукове, наподобяващи писъци. В едно заливче, обградено с върби, се къпеха цял отряд пискливи деца. П. Стъпов, ГОВ, 23. Нататък дигат фанара купчини тор, а по купчините ровят орляци пискливи врабчета. П. Тодоров, И I, 106. Щурци пискливи мигом замлъкват. Ив. Вазов, БМ II, 83.

3. За свирка, музикален инструмент и под. — който издава, произвежда висок, силен или пронизителен, тънък звук, който наподобява писък. Засвири заря. Най-напред поде пискливата тръба на кавалерийския полк. Ст. Чилингиров, ХНН, 237. Понякога се чуваше свирня от гусла и едновременно пискливо ручило на гайда. Ст. Загорчинов, ДП, 334.

Списък на думите по буква