ПИСКЛЍВО

ПИСКЛЍВО нареч. С тънък писклив глас, звук. Кирил, по-малкият, който се бе изправил здраво на крачката си, сочеше с пръстче лампата и викаше пискливо: — Джидже! Джидже! Д. Талев, ПК, 16. Чакалите, както всяка нощ, тъжно и пискливо виеха в степта. Д. Димов, ОД, 233. Язът шуми високо и на различни гласове — ту пискливо и тънко като цигулка, ту издебело като ручило. Ил. Волен, МДС, 14. По- насам, из листака на дъбравата.., цвърчат пискливо други горски пилета. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 23. Във влажния въздух пискливо и гръмко ехтяха кларнето и тъпанът. Елин Пелин, Съч. I, 148.

Списък на думите по буква