ПИСКЮЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИСКЮ̀Л м. Събрани и завързани на снопче конци, ресни, обикн. в края на шнур, ремъци и под., което служи за украса. Филип бързо загърна халата си, стегна го през кръста с дебелия шнур със сърмени пискюли. В. Геновска, СГ, 474. В новата и писана каруца .. впрегнаха двата жребци, кулестия и черния. Туриха им нови хамути, с пискюли. Й. Йовков, АМГ, 135-136. Яката на селската риза Анко превърза с усукана от памучни конци кордела, която завършваше в краищата с малки пискюли. Кр. Григоров, Р, 241. Той улови броеницата за червения ѝ пискюл и я разтърси, та да се зачукат едно в друго зърната ѝ. А. Гуляшки, СВ, 318. Из пътните врата са подаде висока фигура.., с морав фес и дълъг пискюл, който биеше чак на гърба му. З. Стоянов, ЗБВ I, 324. ^● Обр. Докато жънеха и вършееха, царевиците растяха все по-високо, пущаха кафяви копринени пискюли. Д. Талев, ЖС, 275.

◊ Като пискюл отгоре. Разг. Като последна неприятност свръх други неприятни неща. Дядо Спас беше "бавачка". Като пискюл отгоре дойде на гости и академикът и като никога го притисна зле на шахматната дъска. ВН, 1958, бр. 2216, 4. Турям / туря (турвам / турна) <и> пискюл отгоре на нещо. Разг. Извършвам нещо, с което вло‑

шавам още повече някакво лошо положение. — Ние се борехме срещу сговористките закони — вие им турихте и пискюл отгоре! Г. Караславов, Избр. съч. I, 203.

— От тур. püskül. — Други (диал.) форми: пескю̀л, пюскю̀л.