ПИСМЕНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИСМЕНА̀ само мн. Старин. Книж. Букви, писмени знаци. Близо до тях бяха изправени дългите им дрянови криваци, подковани отдолу с желязо, с гега отгоре, изпъстрени с черти и резки — тия древни писмена, за които говори Черноризец Храбър. Й. Йовков, Събр. съч. VI, 8. Ту някой копач ще извади на бял свят .. римски камък с непознати писмена, ту някъде рало ще закачи каменно изделие на римлянин. Й. Радичков, ББ, 78. Двамата братя Константин Философ и Методий.. са изработили славянски писмена с помощта на гръцки букви. Б. Болгар, ПД, 136. — Съвършени писмени знаци! — Съвършени?! — подигна вежди Есхач. — Нима познавате много писмена, та можете да правите сравнение? Й. Вълчев, СКН, 252. Владимир княз Российский, пише Барон на лист 179, прия святое крещение и сичкий народ российский в лето Господне 1050, което ще рече 190 години след българите. В тия времена прияха и писмена, и книги старобългарски. Хр. Павлович, Ц, 76.