ПИСМЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЍСМЕНО нареч. 1. Чрез писмо, по писмен начин. Противоп. устно. Какво ще излезе от това? — питаше се. — Дали няма да ме накара да напиша самопризнание? Или може би иска писмено да се откажа от Калиопа? Ст. Дичев, ЗС II, 114. Понеже Дринов не предприел пътуването, отнесъл се писмено към Тошков, за да му извести какво му било поръчано. "В това писмо те (настоятелите на Книжовното дружество) известяват, че Вие от няколко време сте прекъснали сношенията си с тях.." М. Арнаудов, БКД, 250. Аз щях сам да дойда тия дни в столицата .. и устно да ви поканя. Но предпочетох писмено, защото никаква друга причина нямам да ходя в София. Ив. Вазов, ПЕМ, 126. Критяните отказали да изпратят депутати в турския парламент;.. затова те съобщили писмено на везиря своето непоколебимо решение. НБ, 1877, бр. 72, 280.

2. За език — до такава степен овладян, научен, изучен, че да може да се пише на него. Противоп. говоримо. Освен майчиния си език, той е владеял писмено италиански. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 117. Аз колко руси съм слушал в Молдовата, че хортуват, но писмено не знам по руски, — каза хаджи Смион. Ив. Вазов, Съч. VIII, 59. Владее английски език писмено и говоримо.