ПИСМО —Речник на българския език — алтернативна версия
ПИСМО̀, мн. ‑а, ср. 1. Лист с написан текст, обикн. в плик, предназначен да се изпрати или предаде на определено лице, най-често в друго населено място или държава. На масата пред Владикова стояха няколко разпечатани писма и куп броеве от "Свобода". Ив. Вазов, Съч. VI, 55. И още същия ден [Мина] написва Яворову затворено писмо, за да му съобщи, че е пристигнала. М. Кремен, РЯ, 168. Писмата принадлежат към най-важните паметници, които човек може да остави. М. Арнаудов, Г, 191. Самоковски съвсем се разстрои. Той се върна смазан в стаята си и цяла нощ писа любовно писмо. Й. Попов, БНО, 114. Немската поща не ходи вече от Цариград за Букурещ, та остава пак да си пращаме писма само чрез нашите в Карлово. АНГ I, 239. С помощта на балоните писма и вестници от Париж ся проваждат редовно по цяла Европа. Лет., 1871, 228. Шифровано писмо. Анонимно писмо. Очаквано писмо. Закъсняло писмо. Неполучено писмо. Писмо с неточен адрес. Съболезнователни писма. Препоръчителни писма. Извинително писмо. Протестно писмо. Съпроводително писмо. Уведомително писмо. Поверително писмо. Прощално писмо. Кутия за писма.
2. Само мн. и понякога с прил. Литературно произведение, написано в епистоларна фор‑
ма. Прочетох "Писма от Южна Америка" от Борис Шивачев. △ Интересни са "Персийските писма" на Монтескьо. △ Писма от тъмницата. // Литер. Ретор. Жанр в художествената литература, който се отличава със специфични стилови особености, характерни за строго определената му форма.
3. Езикозн. Система от писмени знаци, служеща за запазване, фиксиране, предаване (и на разстояние) на текстове на езика, който се говори и се слуша (като средство за общуване); писменост, графика (в 1 знач.). Съседите отвъд Босфора загубиха ли нещо от своя облик, като изоставиха арабското писмо и приеха латиницата? Б. Болгар, ПД, 130. Творците на българското писмо и на първите книги Кирил и Методий се подвизавали през IХ в. Б. Ангелов, ЛС, 132. В една особена глава.. той [Паисий] се спира да изложи развитието на българското писмо и книга. Б. Пенев, НБВ, 55. Писмо у тях [българите] много нарядко ся употребявало и то само от жреци, мъдреци и кметове, които написвали главните правила от народното вероизповедание и правосъдие. Д. Войников, КБИ, 21.
4. Остар. Умение, способност да се пише; грамотност. Добророман махна със свободната си ръка и малко зачервен, издума тихо: — Прости, брате Теодосие... Да чета умея, а колкото за писмо — мъчно ми върви ръката. Ст. Загорчинов, ДП, 199. — Гост ти водя, Мино — каза тате... — Момчето е избягало от Турско. Погнали го оттам, защото учел братята си на четмо и писмо. Г. Белев, ПЕМ, 40. Сегашните наши училища на писмо не могат да научат децата. Н. Бончев, Съч. I, 95. Тоз челяк без писмо, без наука, не е нищо друго пак освен един циганин непросветен. Г, 1863, бр. 8, 61. Ютре ке си йодам, Цоне, / .. / манастир да праим, / калугер да будем, / писмо да научим. Нар. пес., СбВСтТ, 611. // Остар. Книж. Писане. В колежа са преподава четение и писмо, математика, география, история и говорими езици. Знан., 1875, бр. 19, 300. Като са научат децата да пишат точките, линиите.., тогава може да са пристъпи към писмото, но не на буквите, а на частите, от които са съставени буквите на азбуката. Р. Каролев, РЗМ, 38. Децата възпитават в кротост, а в най-долните разреди даже учат ги на четение, писмо и смятание. С. Бобчев, ПОС (превод), 231.
5. Остар. и диал. Начин на писане, на изписване на ръкописни и печатни букви; почерк, шрифт и под. Бае му Лулчо зѐ тефтера .. и зафана да го прелиства и разгледва. — Какво хубаво и правилно писмо! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 291. Ния отвори на колената си някаква гръцка книга, с едро, черно писмо върху ярко бяла хартия. Д. Талев, ЖС, 345. Таквизи очи [късогледи] отблизо видят по-добре от нормалните; напр. те по-лесно четат дребния шрифт (писмо). И. Гюзелев, РФ, 306. Той .. драсна презрително с перото един голям кръст на посоченото място и капчици мораво мастило пръснаха върху красивото, ситно нанизано писмо на Ордан Чингелов. Д. Талев, ПК, 60. — Я ставайте сѐ попове, / сѐ попове и калугери, / та земете ситно книже, / разчетете дребно писмо. Нар. пес., СбНУ VI, 4.
◊ Акредитивни писма. Дипл. Документи, с които едно лице се упълномощава официално за дипломатически представител (обикн. посланик) на своята страна при правителството в чужда държава, които се връчват на държавния ѝ глава. Според дадените нареждания на министерството г-н Жеменру, още при предаването на акредитивните си писма в Белия дом, трябваше да пристъпи към същината на своята деликатна мисия. Д. Калфов, Избр. разк, 181. Учим се от положително място, че турските офицери са решили да върнат визита на българските си колеги, след като Асим бей предаде на царя своите акредитивни писма. БД, 1909, бр. 25, 2. Званично писмо. Остар. Книж. Официално писмо, изпращано от държавни, ръководни органи, институции. Ако някой всегдашен или привременен съдник не доде да присъствува по наченванието на заседанието, председателят .. писмено му известява, ако ли недохожданието му са повтори,.. напомня му го чрез званично писмо (тескере). ДЗОИ I (превод), 213. Идеографско писмо. Езикозн. Характерна за шумерите, египтяните и др. писмена система, възникнала след пиктографската, в която идеограмите (идеографите) имат абстрактно значение и нямат ясна (пикториална) връзка с нещата, предметите от реалния свят, които означават. Йероглифно (йероглифско) писмо. Езикозн. Форма на идеографската писмена система, възникнала в Египет (3000 г. пр. н. е.), чиито писмени знаци — йероглифите се издълбавали върху камък отдясно наляво или вертикално. Клиновидно (клинообразно) писмо. Истор. Клинопис. Папирусите на египтяните и глинените плочки с клиновидно писмо на асировавилонците ни разказват за познати и в днешно време заразни болести. С. Славчев, ЖББ, 34. Окръжно (циркулярно) писмо. Остар. Канц. Наредба, изпращана като директива на подведомствени учреждения и длъжностни лица; циркуляр, окръжно. Българските представители в Цариград са издали едно окръжно писмо до българските общини, в което им са дава съвет да са вардат от фанариотските лукавства. С, 1872, бр. 40, 316. Опростително писмо. Остар. Книж. Индулгенция. Католическата църква на среднийт век посрещаше ужасите на силните на земята с продаванието на опростителните писма (индулгенции). М. Балабанов, ДБ (превод), 8. Отворено (открито) писмо. 1. Писмо с посочен адресат, съдържа‑
нието на което е предназначено за публично огласяване, обикн. чрез вестниците. Сядам тогава и написвам едно отворено писмо във "Фар" направо до министра. Й. Йовков, ПГ, 7. В 1898 г. знаменитият писател Емил Зола отправил до председателя на републиката открито писмо, което започвало с думите: "Аз обвинявам". Ист. Х кл., 132. 2. Остар. Пощенска карта (картичка). Аз намерих на масата си отворено писмо, с което редакторът на едно софийско списание ми съобщаваше, че моят разказ щял да бъде напечатан. Стр. Кринчев, СбЗР, 342. Потрябва ти тютюн, цигари — в аптеката; марки пощенски, отворени писма — в аптеката. Ал. Константинов, БПр, кн. 3, 49. Пиктографско писмо. Езикозн. Най-ранната писмена система, която е нефонологична и в която графемите (пиктограми, пиктографи) са изображения на нещата, предметите от реалния свят. Препоръчано писмо. Писмо, обикн. с важно за получателя съдържание, поради което изпращането му е с по-висока такса, а получаването — само срещу личен подпис. — Ще черпиш! — ми дума той [писарят] — имаш препоръчано писмо. — Препоръчано писмо? — От кого, за какво? — се засуетих аз, поел в ръце вече плика, облепен с червен восък. Ц. Церковски, Съч. III, 182. От общинското управление излезе разсилният и извика: — Учителю.. Господин Димитров,.. имаш препоръчано писмо. Г. Караславов, Избр. съч. I, 78. Самолетно писмо. Остар. Писмо, което се изпраща по въздуха, с въздушна поща. За всичко агентите и представителите трябваше да пишат самолетни писма и да ги адресират лично до него, Чарлс Легрен. П. Спасов, ХлХ, 38.