ПИСМОВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПИСМО̀ВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. Остар. 1. Писмен (в 1, 2, 3, 5 и 6 знач.). Парите, които нашият народ дава за книги са тъй малко, щото най-после грях е от Бога да ги оставим да се влагат в щяло-нещяло макулатурни писмовни произведения и преводи. Ч, 1875, бр. 14, 651. Писмовни задатки. Склонете тия изречения: зелен явор, синие небо, бял Дунав. Д. Манчев, БЕ I, 115. И тъй като писмовната атака не дала никакъв резултат, деловодителката подала оставка и станала крановичка, понеже било много по-лесно да мести десеттонни греди, отколкото да пише по десет умолителни писма и да няма никаква полза от тях. ВН, 1960, бр. 2631, 2. А ние чакаме. Ние нервничим през всичкото време, докато се брои сапунът,.. Също така чакаме, докато се уредят писмовните формалности. ВН, 1960, бр. 2704, 4. Граматиково ни посрещна цяло в слънце. .. Някога си колибари го заселили, но не какви да е колибари, а граматици, имали си и килийно училище. Писмовни хора били. Ст. Станчев, ПЯС, 96. Тази книга ще туря във восъченото сандъче под предната греда на вехтия яхър, че той скоро ще се развали, а тогава тука ще е българско и ще се намери от писмовни люде, да се чете. Д. Яръмов, БП, 133-134. Писмовна връзка по задължение.
2. Който се отнася до писмо (в 1 и 2 знач.), предназначен е за писма (в 1 знач.) или е като писмо (във 2 знач.). Олющена висне на стената / една пощенска синя кутия / .. / Отговорност кутията няма, / ни белите листи писмовни, / изпъстрени с черни мъниста. А. Муратов, ЖП, 51. Епистоларна, или писмовна форма са нарича изложението на мислите във вид на писма. Т. Шишков, ТС, 131. Гледах на тая мъка и на тия болки като на следствието на една чувствителност, млого подбудена от писмовната форма, която давах на писанието си .. Поисках да направя друго нещо или бари да напусна писмовната форма; не можах да сполуча. Др. Цанков, ТМ (превод), 106.
3. Книж. Който се пише или печата, написан е или напечатан върху хартия; писмен (в 1 знач.).
◊ Писмовен език. Остар. Книж. Писмен език. Варвари ся тези человеци, които живеят постоянно в села, знаят първите прости и трудни занаяти, земеделието и скотовъдството, но нямат писмовен език, нито азбуки, нито книги. Ив. Момчилов, МПЗ, 16. Разликата между говорния и писмовния език, която я има и до днес от един град до друг и от едно село до друго, не стои в променяването на думите.., а в тяхното изричане. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 3.