ПИСО̀ТНИЦА

ПИСО̀ТНИЦА ж. Остар. и диал. Специално направен, посипан с пясък плот на чин, върху който са пишели някога учениците. Седа с още няколко деца на един от първите чинове. Той не е като другите. Дъската му отпред е равна, по-широка и заградена от всичките страни с первази. Върху тая дъска има насипан ситен жълт пясък, по който ще пишем. На тоя чин му викаме писотница. Т. Влайков, Пр. I, 153-154. Ето, ще пишем. Едно голямо момче, що стои пред писотницата, то ще да е тук проказвателят — извиква с висок глас. Т. Влайков, Пр. I, 154.

Списък на думите по буква