ПЍСТОВ

ПЍСТОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. За състезания по автомобилизъм, мотоциклетизъм, колоездене и участващите в тях моторни средства и състезатели — който се реализира, става на писта (в 1 знач.) или се конструира, се събира, се устройва за писта (в 1 знач.). Особено се прояви капитанът на българския екип .., който показа много добри качества на пистов бегач. ОФ, 1949 , бр. 1478, 5. Пистова тактика. Пистови състезания. Колоездачен пистов тим. Специален пистов мотоциклет.△ Пистова среща по мотоциклетизъм. Колоездачен пистов мач.

ПИСТО̀В

ПИСТО̀В м. Остар. Пищов, пистолет.

— От А. Дювернуа, Словарь болгарскаго языка, 1888.

Списък на думите по буква