ПИСТОЛЕТЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИСТОЛЀТЧЕ, мн. ‑та, ср. 1. Умал. от пистолет (в 1 знач.). — Оръжие нямаше ли? Въло извади малкото пистолетче, кърпицата със захарта и машинално ги подаде. Кл. Цачев, СШ, 48. Изглежда, че човек трудно живее с доброто. Окача го като медал на гърдите си, показва се с него, а под медала държи злото като пистолетче, заредено за стрелба. И. Петров, МВ, 90.

2. Детска играчка, обикн. от пластмаса, с форма на пистолет.