ПИСТОН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПИСТО̀Н м. 1. Техн. Бутало (в 1 знач.). Това [движението на хидравличната помпа] се повтаря многократно, докато всички блюда и пистони се доближат плътно един до друг. А. Генадиев и др., ТЗ, 237. Неговата машина [на Георги Стефансон], наречена "Ракета", имала два цилиндра и един чифт големи теглещи колела, свързани направо с пистоните. СВ, 1927, бр. 5, 2.
2. Муз. При медните духови инструменти с мундщук — подвижен механизъм за изменение дължината на тръбата чрез регулиране на преминаващата въздушна струя (с отваряне и затваряне на отверстията); вентил (в 3 знач.), клапа (във 2 знач.).
3. Прен. Муз. Корнет2. Пистонът забелязва на тромбона, че не знам в коя си пиеска пропускал един бемол. Д. Калфов, ПЮН, 82. Аз и не мислех дали ще мога да го [малкия барабанчик] заместя, както трябва. Мене ми стигаше съзнанието, че аз .. ще влека със своите последователни удари натам, където поискам и пистона, и пискливото кларне. Ст. Чилингиров, ХНН, 135.
4. Техн. Кух нит с формата на тръбичка, за да е по-лек; пистонен нит.
5. Воен. Капсула на патрон.
6. Спец. Капсула (в 7 знач.).
— От ит. pistone през фр. piston.