ПИСУ̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от писувам и от писувам се. Когато свърши писуването си, той си засука самодоволно мустаките. Ив. Вазов, Съч. VII, 32.
— Друга форма: писо̀ване.