ПЍСЪК

ПЍСЪК1, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. 1. Остър и пронизителен звук, издаван от човек, като израз обикн. на физическо или душевно страдание, уплаха и др.; крясък, вик, врясък. Докторът извършваше леки операции на абсцеси, чуваха се стенания, детски писъци, охкания и въздишки на облекчение. Ем. Станев, ТЦ, 35. Буля Николѝца замахна с тежката си ръка и нападателката политна към пода. Последва истеричен женски писък. Ст. Марков, ДБ, 289. В това време вълците се показаха при канавката на шосето. .. Фитилчето нададе диви писъци, а конят хукна напред. Д. Димов, Т, 175-176. Обезумяла от страх, че Злати Василев ще застреля детето ѝ, Мина се хвърли с писък към него. Д. Ангелов, ЖС, 276. Мегдани отново с кармин окървавени. / Смъртни писъци в прерязано гърло задавени. Гео Милев, С, 40. // Плач на бебе, пеленаче; врясък. Младенецът издаде из дрипите си .. един пронизителен и по-силен писък, па пак се потаи. Ив. Вазов, Съч. VIII, 164. Събудиха я някакви гласове, непознати люде се караха и викаха, после чу писък на току-що родено дете, слаб и жален. Д. Талев, ЖС, 402. То [бебето] писка до Бога, но тоя писък от здрави гърди само я [майката] радва: люлее го, бърбори му галени .. думи. М. Кремен, СС, 63. Но чувате ли вие писъка невинен / на рожбата ѝ, в люлката съседна? — / Там нейната безсмъртна кръв е минала / и нейната душа на тоя свят отседнала. Е. Багряна, ВС, 39.

2. Остър и пронизителен звук, издаван от птица, гризач и някои други животни; крясък, врясък. Нощна някаква птица с писък префръква от съседната бука покрай кошарата. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 6. Навън припичаше весело майско слънце .., под стрехите ечеше несмълкващ писък на рояци косове. Г. Райчев, Избр. съч. I, 136. Наблизо се чуваше писъкът на мишка. Таралежът се притаи до един трън и зачака. Ем. Станев, ПГВ, 92. Два орела кръжат във висинето и от време на време се обаждат "Пию-ю-ю-ю, пию-ю-ю-ю!"... Пустота... Сиви канари, напечени от слънцето, попилени по небето перести облаци и тоя самотен писък "Пию-ю-ю-ю, пию-ю-ю-ю!"... Н. Хайтов, ШГ, 219. Жерави дълги редици / с писък отлитат на юг. Елин Пелин, ПБ, 73. Долита писък пронизлив / от чайка — стон на жалба жива. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 41.

3. Прен. Остър и пронизителен силен звук, произвеждан от музикален инструмент, свирка, клаксон, сирена и под. Маринчо я грабна от ръцете му и я [свирката] наду. Острият писък на свирката цепна тишината. И. Петров, НЛ, 245. От противоположната страна на улицата писъкът на един кларнет почна да реже въздуха. Ал. Константинов, БГ, 125. Той не можеше преди всичко да забрави хубавия живот на пристанището. Денем — движение и глъчка около параходите, непрекъснат писък на сирени. Й. Йовков, Разк. II, 21. Навън проеча пронизителен писък на влак, който заминаваше. .. Втори писък, далечен и приглушен, и всичко притихна. С. Северняк, П, 124. Понякога от някоя къща се понасяше писък на флигорна и звуците, дълги и ясни, пронизваха простора над града, удряха се в стените и се връщаха, повтаряни от ехото. Ем. Станев, ИК I и II, 42-43.

4. Прен. Остър и пронизителен звук, който се чува, разнася, обикн. при силен вятър или при много бързо прелитане във въздуха на изстрелян куршум, снаряд, граната и под.; свистене. Тази година зимата в долината на река Янтра продължи необичайно дълго. Дори и през март не замлъкна воят на фъртуните, които слитаха като хали от планинските боази; не спря писъкът на снежните виелици. Г. Русафов, ИТБД, 61. Нягол кехая наклони глава на едното си рамо и заслуша пронизителния писък на зимния вятър. К. Петканов, ЗлЗ, 194. Пушечната стрелба и къртечното грачене .. се сляха с острия писък на мините, съсъка на бризантните снаряди и грохота на гранатите. Ив. Мартинов, ДТ, 82. Когато тя [Дана] замерваше някое дете из улицата, камъкът с писък летеше из въздуха. Д. Немиров, Б, 13. Обляно от слънчеви лъчи, то [равното Калиманско поле] се топи от вечерна омара, пожънато.., с чучулиги в синевата на небето, озадачени от непривичния писък на гранатите — тия нови, невиждани птици. Л. Стоянов, Х, 21-22.

— Други (остар. и диал.) форми: писк, писо̀к.

ПЍСЪК

ПЍСЪК2, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Оставено неизорано място в нива.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ПИСЪ̀К

ПИСЪ̀К, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Гръклян. Писъкът че ти откинем, ако млого знаеш. СбНУ ХLIХ, 783.

Списък на думите по буква