ПИСЪМЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИСЪМЦЀ, мн. ‑а, ср. Умал. от писмо (в 1 и 4 знач.). Като работеше прилежно с кокаленото ножченце за разпечатване на пощата, той видя как от един плик се показа малко писъмце, четвъртинка канцеларски формат. Ст. Марков, ДБ, 314. За повечето хора ученическите години са най-светлите в живота им. Те са свързани с

първите младежки мечти .., с първите тайни писъмца до любимата. М. Марчевски, П, 137. Две големи лапи го [Жак] опипаха грубо, но набързо, както когато се търси оръжие. Писъмцето, скрито в маншета на ризата, остана, където си беше. Б. Райнов, ДВ, 198. Да не си добил от момчето ми, от Костадинча, писъмце? Л. Каравелов, Съч. II, 60. — Снощи ма [Стоян] запре младо писарче, / та да ми чете ситно писъмце. Нар. пес., СбВСтТ, 363.