ПИТА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЍТА ж. 1. Възплосък кръгъл, безквасен хляб, обикн. домашен; погача. Тя намери бялото брашно в раклата и набързо замеси прясна пита. Ст. Марков, ДБ, 248. Старата развърза някакво възелче, извади оттам един лев и прати децата да купят сода за хляб — за прясната пита, докато втаса другият. Кл. Цачев, ГЗ, 19-20. Сложили пред свекъра голяма пита хляб. Той взел питата и я разчупил на толкова парчета, колкото души били на трапезата. Ран Босилек, ВП, 50. Пък трупат тамо другите богатство / .. / И нам ни проповядват мир и братство! / А ти нагъвай ръжената пита!... Ем. Попдимитров, СР, 20. В колата висят закачени дисаги и в дисагите е сичко готово: топла пита, зачервена кокошка и пълна бъклица с вино. Ил. Блъсков, ПБ I, 66. ^● Обр. Слънцето тъкмо се показваше иззад далечни снежни върхове — ослепително лъскава, тежка златна пита върху снега и по-нагоре, върху студената синя коприна на небето. Д. Талев, И, 233. // Такъв хляб като обреден, приготвян специално при раждане на дете, прохождане, бъдни вечер, при помени, задушница, погребение и др., който обикн. се освещава с прекадяване; кравай. Беше му се родило [на Захарий] първото дете, Георгаки .. Правиха пита за Георгаки, но поканиха само най-близките хора. Вл. Свинтила, СЗЗ, 364. Не съм му бил на питата, че да му зная годините. Погов.

2. Нещо, обикн. приготвено, направено в кръгла форма (кашкавал, кюспе, метал и др.), подобно на формата на такъв хляб. Бай Ганю приклекна над дисагите си,.. извади половин пита кашкавал. Ал. Константинов, БГ, 5. Той [майстор Томан] мина през пресовачното отделение .. Зърна и Божикин, който като общ работник изкарваше с ръчна двуколка навън грамаден куп кюспени пити. Д. Ангелов, ЖС, 103. И докато Милан Къндак беше цял великан, Шойлев беше доста дребен човек .., та се чудеха людете как въртеше и той тежък чук при голямата наковалня, когато разплескваха разжарените пити бакър. Д. Талев, ПК, 321. Гуанахар му принесе дар ..; сто пити злато. П. Кисимов, ОА I (превод), 79. // Плод на растение с форма на такъв хляб. Късно вечерта тръгнах към моста из едни слънчогледи. Питите бяха орязани, стърчеха само стеблата. Й. Радичков, ББ, 45. // Обикн. с прил. Тестен печен сладкиш от две кори с дебела плънка (крем, плодове и под.) по средата. Най-напред ще поръчаме по един изстуден грейпфрут от Флорида .. Бутилка червено вино от Калифорния и накрая по една цяла ябълкова пита със сладолед отгоре. Ал. Бабек, МЕ, 120.

3. Восъчна плоскост, с изградени от пчелите множество симетрично наредени една до друга килийки, в които събират мед. Баща ѝ остави косата и я [Елка] повика да му помогне в пренасянето на восъчните пити. Влязоха в колибката край пчелина. Там винаги миришеше на пресен восък и мед. Л. Галина, Л, 8. Приклекнал край живия плет.., аз взех да наблюдавам фигурата на Пчеларя. Виждах го как проверява питите с мед, макар че мрежата на лицето му ми пречеше да наблюдавам изражението му. Й. Попов, БНО, 128. Имат [пчелите-работнички] добре развити крила за летене и вентилация на кошера, восъчни жлези, които отделят восък за строеж на питата и др. Б. Бижев, СП, 14. През пролетта, щом времето се затопли, настъпва дейният период в пчелното семейство. Пчелите-работнички строят усилено пити и събират нектар и прашец. Зоол. VII кл, 52. Аз нося ви медени пити от диви пчелини / в горите. А. Разцветников, Ст, 41. Някой крадец влязъл в един пчелин, когато нямало пчеларя, и подрязал питите. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 98.

◊ Богородична пита. Диал. Богородичник, богородник, богородичен хляб, богородична турта. Крем пита. Сладкиш, приготвен от две тестени кори, между които се слага крем. Крем пита. .. Изпечената кора се оставя да изстине, след което се разрязва на две равни части. Едната част се намазва с крем .. (жълт сладкарски крем) с дебелина около 1 см, а другата се поставя върху крема с гланцираната страна отгоре и се поръсва с пудра захар. Н. Сотиров, СК, 538.

? Дърпам огъня към своята пита. Диал. Стремя се да уредя нещата, както на мене е угодно, както е в мой интерес (обикн. в нещо общо — работа, дейност и под.). И кучето сито, и питата цяла. Разг. Употребява се, когато някой иска да задоволи едновременно противоречиви, взаимно изключващи се интереси. Те искат и кучето да е сито и питата да е цяла. П. Р. Славейков, БП II, 183. Ний искаме от представителите [в комисията] туй: "и кучето да е сито и питата да е цяла". Г, 1863, бр. 6, 42. Направям / направя на пита някого. Разг.; Смазвам / смажа на пита някого. Остар. Обикн. в св. вид. 1. Набивам толкова жестоко някого, че го смазвам, пребивам от бой. Освирепелите турци помислиха, че той говори нещо обидно за тях, затова злобно се нахвърлиха върху него с камъни — обезобразиха го и тялото му направиха на пита. А. Дончев, ВР, 147. 2. Унищожавам напълно някого,

умъртвявам го след побой. "У-ха-ху"!, всички вдигнете криваците — продължи той бойните си наставления — и, пата-кюта, докато я [ламята] направиме на пита. Н. Хайтов, Л, 25. — Я махвай ся отпреде ми, отговаря с презрение големий звяр, да не тя перна еднъж и тя смажа на пита. ДЗ, 1867, бр. 5, 20. Не ще омеся пита от туй брашно. Диал. Не ще сполуча, няма да постигна нещо. Склопвам / склопя питите на някого. Диал. Убивам някого. Той мислеше .., че Петко и Гана са го убили. Тончо ги е заварил и... е грабнал камък:"Аа, пипнах ли ви най-после! .. Гана го е хванала и Петко му е склопил питите! Тия работи така свършват. Ст. Даскалов, СЛ, 529. С людска пита майчин помен. Остар. и диал.; С чужда пита <майчин> помен; с чужда пита на майчин помен. Разг. Ирон. За проявена щедрост с чужди средства, за разпореждане с чужди блага. — Странно — каза Санчо Панса — не мога да разбера как става така, че вие правите подаяния с моите цървули и не на мен, а на вас се оказват почести ... — Значи с чужда пита — майчин помен — въздъхна Санчо. В. Цонев, Ст, 1965, бр. 1006, 3. — Милчо!..., ний я [рибата] раздадохме по селата по сиромаси, за да та споменуват.. — С чужда пита майчин помен, добре сте направили, рече Милчо. Ил. Блъсков, ЗК, 124. Той дава на татарския княз Ногая Мичевата дъщеря Ефросина, като своя собствена, за да го спечели на страната си. Тъй той направил.. "с людска пита майчин помен!" Т. Шишков, ИБН, 221. Ставам / стана на пита. Разг. Обикн. в св. вид. Бивам смазан напълно, бивам унищожен напълно от бой. Но сега, когато си помисля за нея [жабата], никак не ме е страх. Ще я цапна с тоягата на дяда, та на пита ще стане! Д. Немиров, КБМ, 9. Ще дойде (дойдѐ) голям ден <с> малка пита. Разг. Употребява се, за да се изрази, че ще настъпи (настъпило е) време, когато всеки ще си получи заслуженото, ще настъпи (настъпило е) време за разплата. — Добре дошел, г-н Странджев. Какви новини? — подаде ръка кметът на изпъдения учител. — Новините вие ги знаете. — Е, знаем ги. — Дойде и за вас голям ден с малка пита. А. Страшимиров, А, 586. "Така е — мислеше Гуджев, — като има глупаци като нас, дето си дават неделната почивка .. Но де да видим, ще дойде скоро голям ден, малка пита." В. Нешков, Н, 346.

— От гр. πίττα.