ПИТАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЍТАНИЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Книж. 1. Питане, въпрос. — Защо беше тая война между нас и вас? .. — Чудно ми се види вашето питание, господине! Ив. Вазов, Съч. ХII, 96. Нека си зададем питанието: защо да бъде това така и кои са причините на всичко това [на лошото финансово положение в страната]? Пряп., 1903, бр. 25, 1. Нема по-варварско питание от туй, дето да питаш една жена, на колко е години. Г, 1863, бр. 10, 88.

2. Аритм. Задача; задавка. Това питание или задавка ще ся реши с две изваждания, едно умножение и едно деление. Хр. Данов, ТПЧ, 96.

ПИТА̀НИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Остар. Книж. Хранене. Кърмачески период. .. В патологията на този период доминират разстройствата на храносмилането и питанието, болестите по кожата и лигавиците. К. Рашков и др., ДБ, 13. Никола Христосков е в слабо питание, полупрегръбен и доста изтощен. Пряп., 1903, бр. 32, 4. За доброто състояние на мозъка помагат правилното питание, редовното почивание и правилното упражнение. Ч, 1871, бр. 22, 702.

2. Спец. Захранване, питаене. Площадката, където ще работи подвижната електроцентрала, трябва да има наблизо вода за охлаждане на отработилата пара в кондензатора, както и такава за питание на котлите. Я. Якимов, Т, 375. Питанието на този колектор става с тръби извън зидарията. К. Славомиров, Т, 350.

— Рус. питание.