ПИТАНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЍТАНКА ж. 1. Остар. Грам., сега простонар. Препинателният знак въпросителна; въпросителен знак. В селцето на удивителния знак казваха чуденка, а на въпросителния знак — питанка. Й. Радичков, СР, 97.

2. Разг. Въпрос. Бяга от големите питанки на времето си. Ст, 1968, бр. 1181, 2. Въпреки бъркотията и многото питанки около бъдещото политическо устройство на страната, на преговорите е даден ход. 168 часа, 1991, бр. 25, 5.