ПИТАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИТА̀Р, ‑ът, ‑а, мн. ‑и, след числ. ‑а, м. Диал. Голяма пита. Царевиците бяха укрехнали от нощния хлад, а ранобудните слънчогледи, издигнали цъфнали питари, жадно се взираха в изгряващото слънце. Х. Русев, ПС, 175. Станка искаше да слуша спокойния му говор.., да гледа русото му, светло и усмихнато лице, кръгло и приветливо като цъфнал слънчогледов питар. Г. Караславов, ОХ I, 404. Месили питар и сварили пчейнца [пшеница] .. за майчина душа." СбНУКШ, 159.