ПИТАТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИТА̀ТЕЛ¹, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Остар. Книж. Лице, което поддържа, издържа материално някого; благодетел, хранител. Они [ласкателите] са един гадний род человеков .. и из полни гърла се смеят тогава, кога видят своите питатели (хранители) да се позасмеят малко нещо. Й. Стоянович, ДСС (превод), 50. // Разш. Човек, животно, птица и др., което храни други, обикн. своите малки; хранител.

ПИТА̀ТЕЛ², ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. 1. Техн. Специално приспособление, устройство към уред, механизъм или цяло съоръжение (елеватор, транспортьор и под.) за подаване на материали (обикн. насипни) в работна машина, металургична пещ, транспортно средство и др. Много от електростанциите са получили приложение разтоварващите съоръжения с бункери, построени дълбоко под земята,.. Тези бункери са снабдени с автоматични лопатни питатели. Я. Якимов, Т, 291. Дъното на бункера представлява плосък осцилиращ питател, който притиква материала към гърловината на челюстната каменотрошачка. Д. Христов, СПМ, 319. В тях [въглищата] има такъв процент влага и пепел, че те при по-голям студ замръзват още във вагоните. А като се резтоварят в бункерите, се набиват, и питателят не може да ги поеме, за да идат в сушилния завод. ВН, 1960, бр. 2633, 2.

2. Техн. Питателен клапан, питателна клапа.

3. Метал. Канал в леярска форма, по който разтопеният метал отива във формата. Задържащ елемент в леяковата система е най-често питателят (хранителят), а в по-редки случаи — филтърната решетка или друг някой елемент. Л. Калев, ВТЛ, 122. Необходимо е да се следи щото течният метал при заливането .. да не попадне непосредствено в питателите, понеже в такъв случай част от течния метал може да се втвърди в сечението на питателя. Р. Ранков и др., М, 267.

— От рус. питатель.