ПИТАТЕЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИТА̀ТЕЛКА ж. Остар. Книж. Жена или животно от женски пол, което храни, поддържа, обикн. своите малки; хранителка, питателница. ^● Обр. Отечеството, тъй да кажа, е общата наша майка и питателка. Пч, 1871, кн. 4, 52.