ПЍТАЩ

ПЍТАЩ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. сег. деят. от питам като прил. 1. За очи, поглед и под. — който съдържа или изразява питане, въпрос. Другарите му отправиха към него учудени и питащи погледи. .. — Какво има бе, Орце? Д. Спространов, С, 277. И те имаха семейства, и те знаеха какво значи да се прибереш без пари дома и да видиш отправените към тебе гладни, питащи очи. П. Спасов, ХлХ, 414. Докато палеше цигара, Филип чувствуваше върху себе си нейния странен, отчужден, питащ поглед. Ем. Манов, БГ, 140.

2. Като същ. питащият м. Човек, който пита, задава въпрос. — Откога не поддържате отношения с родителите си? — От петнадесет години.. — Добре! — потри доволно ръце питащият. Р. Балабанов, ТБК, 13. Тя не скриваше, че отговорът ѝ ще зависи от впечатлението, което ще ѝ направи питащият. К. Георгиев, ВНП, 58.

Списък на думите по буква