ПЍТВАМ, ‑аш, несв., прех. Остар. и диал. Питам; питувам. Кога йе ушол по-доле, / тамо йе турци затекъл, / тамо си либе затече, / па ги питваше цар Ясен: / — Царице, младо Елено, / ти сичко че ми изкажеш! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 439. питвам се страд., възвр. и взаим. питва се безл.