ПИТВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЍТВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от питвам и от питвам се; питане, питуване. Боже мой, просвети нашия ум и укрепи нашата слабост. И тъй като се молиме, нека се подвизаме против беззаконието; може би победата изпърво се обърне към него, но туй питване не треба да ни уплаши. БКн, 1859, март, кн. 2, 197.