ПИТЕЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИТЀЕН, ‑ѐйна, ‑ѐйно, мн. ‑ѐйни, прил. 1. За вода — който е годен за пиене. Нуждата от питейна вода е вълнувала хората от стари времена и те са намирали начини за нейното получаване. Л. Дряновска-Нонинска, ЙСЧ, 3. В града Рим са издигали многоетажни сгради. Водопроводи го снабдявали с прясна питейна вода. Ист V кл, 1980, 238. Някои курортни селища използуват частично минералните води за питейно водоснабдяване — Банкя, Бургас.., Огняново и др. Н. Ненков и др., БС, 40. От Космоса в центъра на пустинята Каракум открихме например огромни запаси от питейна вода. Е, 1981, бр. 19, 4. Хлориране на питейните води.

2. Обикн. за заведение — в който се продават, пият или съхраняват алкохолни питиета, напитки. Сам Бабанов, дебел, червендалест човек, като всички съдържатели на питейни заведения, беше .. в бирарията, спокойно и величествено изправен пред касата "Насионал". Д. Калфов, Избр. разк., 259. При моите обиколки из питейните заведения бях вече успял да си създам полезни познанства с някои лекомислени девици и разведени млади дами. Челкаш, ОП, 51. Ний предлагаме на държавата нашите доброволни услуги в помощ на санитарния и акцизен контрол над питейните складове и заведения. Пряп., 1903, бр. 89, 4. // Който е присъщ на алкохолно питие. Лицата на присъствуващите неясно се виждаха в тая сгъстена атмосфера, преситена от питейни миризми. Ив. Вазов, Съч. ХI, 162.

— От рус. питейный.