ПИТЕКАНТРОП —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИТЕКАНТРО̀П м. Палеонт. Преходно същество между маймуна и човек, предшестващо в процеса на еволюцията неандерталеца, от което са намерени останки в Европа, Азия и Африка. Палеонтологични находки от питекантроп са намерени на остров Ява. Биол. IХ кл, 1981, 43. Строежът на тези останки показва, че те не са от някаква висша маймуна, а от същество, което е имало белези както на маймуна, така и на човек,.. Затова Дюбоа го е нарекъл правостоящ маймуночовек (питекантроп). ОБиол. Х кл, 174. Особено след възхода на националсоциализма, ние виждаме колко много още в цивилизованото човечество дремят и често се пробуждат зверинните наследия на някогашния питекантроп. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 223.

Прен. За груб, грозен, с неприятна външност човек или за човек, който е недоразвит в умствено отношение. — Какво те прихва‑

наха пък сега? — Спомних си как ме агитираха да се откажа от проекта моят Иванчев и другите двама питекантропа от завода: родината, социализмът, интересите на народа. Ем. Манов, БГ, 9-10.

— От гр. πί2ηκος 'маймуна' + Dν2ρωπος 'човек'.