ПИТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЍТЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. За хляб — който не е приготвен с мая, с квас и има вкус на пита. Додеха си два боженци, / .. / Но ти, мамо, не ги дари, / не ги дари божя дарба. / На им даде, мила мамо, / една кора питен лебец, / де седеше от цел месец. Нар. пес., СбБрМ, 51. Да си ми Нанко приготви / до девет овни печени, / до девет фурни питен ляп / и девет бъчви със вино, / .., / дружина да ми пригости. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 26.