ПИТИЀ

ПИТИЀ, мн. ‑та и (остар. и диал.) -ия̀, ср. 1. Специално приготвена течност с определени вкусови качества за пиене; напитка. Някак изведнъж, вместо да ги развесели, питието с петте звезди ги накара да се умълчат и да се замислят. Г. Мишев, ЕП, 88. Приех и ментовката, още повече, че в барчето ми подобно питие липсва. Й. Попов, ББ, 22. Имахме с четата две бурета ракия, които далматинците бяха зели от Ветрен, понеже уверяваха, че без питие не можат да прекарат. З. Стоянов, ЗБВ II, 204. Турците бързо оценили качествата на кафето и преди всичко обстоятелството, че това питие е истинска движеща сила на разума. НТМ, 1966, кн. 211-212, 78. У китайците национално растение е чайното дърво. То им дава такова питие, което е за тях същото, щото в страните на лозята е виното. Знан., 1875, бр. 16, 253. // Само мн. Различни видове такива течности; напитки. Аз обаче бях категорично против водката, не толкова заради високата цена, колкото затуй, че Мими не бе по силните питиета. Б. Райнов, ТП, 54. По поръчка на Хилкова слугите донесоха прохладителни питиета. Ив. Вазов, Съч. ХII, 186. Матонов поръча вино за себе си и за Иван, а за Петър — лимонада. Калинка им донесе поръчаните пития и отново се върна пред ханчето. Т. Харманджиев, Р, 165. Учащи се, които вземат вседневно макар и в малки количества спиртни пития (вино, бира), са безпокойни, лениви, разсеяни. ПН, 1933, кн. 10, 146. Каква йе тая тарпеза / със тия сладки ястия / и тия сладки пития? Нар. пес., СбНУ ХХV, 29. Спиртни питиета. Газирани питиета. Безалкохолни питиета. Разхладителни питиета.

2. Разш. Всяка течност, която става за пиене. Той не потърси вече друга храна, освен попарената коприва, и друго питие, освен сока на киселото зеле. Д. Калфов, Избр. разк., 205. Употребява всички питиета, с изключение на водата и шампанското. Хр. Смирненски, Съч. III, 16. Не можеш ли да дадеш на това момиче такова питие, от което то да получи сила за дванайсет юнака. Св. Минков, СЦ (превод), 59. Като се видя, че остарява, царицата поиска от мене да ѝ направя питие за вечна младост. Тя чула от някого, че магьосниците могат да приготвят питие, което поддържа младостта на човека. Н. Райнов, КЧ II, 29. Чергарски някои племена ядат конското месо, а от млякото на кобилите правят едно питие .. — казват го кумис. Пч, 1871, кн. 2, 24.

3. Остар. Пиене. — А как се ти усещаш по тия дни? — .. ако да не е това нередовно ядение и питие,.. щеше да ми бъде по-леко. Ил. Блъсков, ДБ, 82. Тукашната [в Панагюрище] за питие вода е чревеникава. Ив. Богоров, КГ, 188. Така се свикнах на питие и мързел, както и другите владишки слуги. Св. Миларов, СЦТ, 28. За храна [на постниците] им били потребни само няколко сухи плодове или хляб, а за питие им служила само вода. С, 1872, бр. 32, 252. Неговите [на рая] жители не ще да имат нужда от храна, ни от питие.., ни от облекло, защото тамо ще да бъдат като ангелите. Пч, 1871, кн. 3, 34.

— Друга (диал.) форма: пѝте.

Списък на думите по буква