ПЍТОВЕН

ПЍТОВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. Остар. и диал. Питомен; питом. Всякому е познато колко голяма облага докарва това животно [кравата] в домашното състояние; то е съвсем питовно и диво не ся намира. Д. Мутев, ЕИ, 33. Из гористите места ся гоят, от самораслий там жълъд много питовни и диви свини. Ив. Богоров, КГ, 165. Един човек се зима да пише в журнал

от 32 стр. за всичките клони на человеческото знание .. Такова лекомислено отношение към литературата, такава насмивка над простодушните наши читатели не може да си позволи ни един колко годе питовен човек. Н. Бончев, Съч. I, 114. Лисицата се фанала у клюсите. — Таралежко, братко, кажи ми, кво да праим? — Ти ще се напраиш на питовна! Дошъл пъдарят на заранта, та се напраила на питовна. Он казал: "Та ми е лисичка питовна!" — налегнал клюсите, она изфъркне и утекла. Нар. прик., СбНУ ХLI, 450. Не оставай питовното, да ловиш дивото. СбНУ IХ, 202.

Списък на думите по буква