ПИТОМЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЍТОМЕН, ‑мна, ‑мно, мн. ‑мни, прил. 1. За животно — който се отглежда от човека, обикн. за задоволяване на някакви негови нужди (от месо, мляко, кожи, вълна и др.) или като впрегатен добитък; домашен. Противоп. див. Всичко живо се изпокри по дупки и хралупи, людете по домовете си, прибрали преди това по обори и навеси питомните твари. Д. Талев, С II, 260. Виждаше се яхнал на разярен арабски кон .. с питомен ястреб на едната си ръка. Й. Йовков, ПК, 154. Кълвачът беше пъстър, с жълти, сини и зелени пера и сякаш бе питомен, че не се плашеше от момчето. Г. Мишев, ЕП, 57. Чрез кръстосване [на дивата] с питомната коза много често се получават смесени приплоди. П. Петков, СП, 69. Пренесените от испанците питомни зайци-подземници на остров Порто Санто през 1419 година се аклиматизирали добре. Н. Боев, Г, 47. Дивото магаре видяло едно питомно магаре на припек. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 26. // За растение, обикн. селскостопанско — който се отглежда от човека, обикн. със стопанска цел; култивиран, културен2. Противоп. див. Най-напред от семена на дивата горска ябълка се отглеждат млади дръвчета — тъй наричаните дивачки. На втората година от живота им на тези издръжливи дивачки се присаждат пъпки от питомна ябълка, каквато искаме да развъдим. Бтн V и VI кл (превод), 112. Сеитбата на дивите растения я прави самото естество, а на питомните прави чиляк за своя прехрана и поминувание. Ц. Гинчев, УЗ, 48. // За земя, целина, почва — който се обработва от човека, който е облагороден и превърнат в обработваем; култивиран. Отсамният бряг беше по-питомен, една дълга и доста широка лъка. Д. Фучеджиев, Р, 151. Милка изпитваше удоволствие в тая обстановка на двора, тъй питомен, зелен и приветлив. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 46. Колко е хубава таз разработена самораст! ..; земята .. навсъде направена толкоз жива и питомна, колкото и родлива. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 9.
2. Който е присъщ, свойствен на такова животно, растение или се добива от тях. Той .. не отчитал.., че за разлика от своите предци робът вече живеел под стряха, носел конопена дреха, ядял от съд питомна храна. В. Мутафчиева, ИКН, 143. От най-стари времена в Египет, а по-късно и в Гърция, и Рим е било известно само в питомно състояние малкото животно бял пор или фретка (Putorius p. foro). К. Тулешков, ХЖ II, 48. Техните [на пътниците] уста бяха навикнали само на диво месо, тъй щото бяха изгубили и вкуса за питомно месо. Лет., 1876, 142. Кожите за подплата ги работят кожухарите от кожи дивашки и питомни: от вълк, от лисица, от пор, от ягне, от котка и от овца. Д. Манчев, БЕ II, 19.
3. Остар. Книж. За човек, племе, народ, население — който се е приспособил към живеене в общество, свикнал е с човешко общество и следва нормите му; цивилизован, възпитан. Противоп. див. Тъдявашното население е приветливо и питомно: сещаш, че си в Тракия вече. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 63. А тия с бозявите потури и бозяви абички са все от големите села, най-питомни, най-хитри. Й. Йовков, ВАХ, 36. В Европа, Азия, живеят / народи питомни и диви. Ст. Михайловски, NV, 73. Главната грижа на човека, бил той див или питомен, скитник или заселен, състои в поминованието. К. Смирнов, З, 68. Часовете, които всякий ден хабим по лудории .. и без работа, ако да ся употребяха за подобрявание самаго себе, за саморазвитие, то и простакът за няколко години станал би питомен, образован чловек. Й. Груев, СП (превод), 198.
4. Остар. Книж. Който е присъщ, свойствен на такъв човек, народ. Щом отворех дума за черква и училище, то сички с такова внимание, с такъв питомен поглед ме гледаха и слушаха, щото от това аз забелязвах, че имам приказка с хора не диви, нъ доста образовани. Ил. Блъсков, КУ, 23. И други [опитомители на човечеството] толкоз у разни други народи учили са дивите населения на питомен живот. Пч., 1871, кн. 4, 86. Според по-питомния си характер те [българите] доста лесно се увличаха от сладките тонове на евангелското слово. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 2, 125. Гледаш момиче миловидно, с питомен изглед .., не умее да се вчеше, както тряба. Китка V, 1886, кн. 14, 77.
5. Като същ. питомно<то> ср. Обикн. членувано. а) Всяко животно или растение, отглеждано от човека, обикн. за задоволяване на нуждите му. Противоп. дивото. Три дни и три нощи Лиса нищо не беше хапнала. По полето не се мярна нито едно зайче, дори пиле не прехвръкваше. Студ беше сковал земята, всичко питомно беше се прибрало на топло в селото. СбХ, 133. Отдалечен от всичко питомно и човешко, ти се намираш лице в лице с дивата неръкотворна природа и разменяш с нея мълчалив диалог върху мирозданието. Ив. Вазов, БП, 119. б) Всичко, което се свързва с човека, с резултатите от дейността му за усъвършенстване на природните дадености, условия или с приспособеността му да живее в общество, като следва нормите му. Ето и табелката на десета чета! Залъха на питомно. Скоро се мярнаха и светлинки. Ст. Станчев, НР, 74. питомен (питомния<т>) м., питомни<те> мн. Остар. Възпитан, цивилизован човек. Луд и питомен на едно не могат да живеят. Н. Геров, РБЯ IV, 35. Дорде са питомните наканят, лудите са наиграят. П. Р. Славейков, БП I, 149. Дойдоха дивите, изпъдиха питомните. П. Р. Славейков, БП I, 147.
◊ Оставям / оставя (изпускам (изпущам) / изпусна) питомното <та> да гоня дивото. Разг. Предпочитам нещо, което не е особено ценно и сигурно пред някаква явна облага. — Хайде остави ги тия красти и тръгвай. .. — Нашият господар ще ти даде овце, колкото си искаш. — За какво? — сви устни Орфей. — На думи аз малко вярвам. Да оставя, значи, питомното, па да ида сетне да гоня дивото. Ха със здраве! — И Орфей махна с тоягата си към разпръснатите овце. Г. Караславов, Избр. съч. V, 240-241. Хеле единият от тях, влиятелен, дженабетина, по селата ний го взехме да агитира с нас, като му обещахме да го изберем за секретар, и той, диването, взе че си напусна службата... Остави питомното, та да гони дивото. Ал. Константинов, БГ, 114.