ПЍТОМЕЦ

ПЍТОМЕЦ, мн. ‑мци, м. 1. Лице, което се възпитава от някого или се обучава, учи, обикн. в учебно заведение; възпитаник, питомник1. Приятно му беше, че от времето на Априлското въстание Кираца проявяваше към него попечителство като настойница, която е отговорна за питомеца си. В. Геновска, СГ, 500. Щом стигнаха до детската площадка, питомците на танти Клара веднага се пръснаха по своите игри. П. Вежинов, СО, 48. Добри Христов обичаше много децата. Още като млад основен учител във Варна той съчинява детски песнички за питомците си. Ст. Грудев, ББ, 31. Цанков се е заловил здраво за изданието си и търси способни сътрудници, един от които може да бъде Найден Геров, питомец на Ришельовския лицей В Одеса. М. Арнаудов, БКД, 26. Трябваше като класен наставник да ревизирам питомеца си и да събера известни сведения за положението на семейството. Р, 1927, бр. 243, 1.

2. Прен. Животно, което обикн. се отглежда и опитомява в домашни условия или за да бъде дресирано; питомник1. Един чудак [Илия Ковачев], "стар ерген", 32-годишен, който в свободното си време опитомява буболечки и насекоми. .. Вечер се връща пийнал, развеселен, и още от прага започва да говори мили думи на своите питомци. Н. Христозов, ПД, 67. В Бомбай посетих и Панжра Пол — старопиталището за животни .. Това е една своеобразна зоологическа градина с грохнали, стари питомци. Ек. Мечкова, СМ, 16. Много хубаво настроение внася дресьорката Вера Попова със своите малки питомци — коза, кучета и маймунка. НК, 1958, бр. 45, 2.

— От рус. пито̀мец.

Списък на думите по буква