ПИТОМНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЍТОМНИК¹, мн. ‑ци, м. Питомец. По кръчмите, гдето се събирали и си отпочивали така наречените хъшлаци — пъдари, бекчии.. — там се мъдрел и одеският питомник, синът на даскал Ботя. З. Стоянов, ХБ, 58. Данчо беше щастлив. Не беше нищо да спасиш един живот, пък макар и на гълъб. С часове момчето гледаше своя питомник и му се радваше — седнало на столчето в ъгъла на балкона. Д. Цончев, ЛВ, 42-43.

ПЍТОМНИК², мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Спец. Специално съоръжено място(в разсадник, градина и др.) за развъждане, начално отглеждане и селекциониране, обикн. на растения. Дървото има умерен растеж. .. В млада възраст има също умерен растеж и образува бодли, особено в питомника, които впоследствие се изгубват. П. Маринов, ССБ, 100. Селекцията изисква богат изходен материал от различни местни и чуждестранни форми и сортове [растения]. Изходният материал се засява, отглежда и проучва в колекционни питомници. Д. Циков, КСКР, 54. Немският биолог Боде наблюдавал интересно явление в един питомник за лекарствени растения. Н. Митрева, ВРС, 44. Овощният разсадник има следните отдели: .. 2. Питомник — мястото за отглеждане на разсада (подложките), докато стане годен за засаждане в овощната градина. 3. Маточник — за вегетативно размножаване на овощни видове и подложки. Осн. сел. стоп. VIII и Iх кл, 62. Европейците, що произвождат черниците от семе, определили им три места, 1 питомник (произрастяване,..), 2 разсадник .., 3 постоянно място. З. Княжески, ПРШ (превод), 17.

— От рус. пито̀мник.