ПИТОМНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЍТОМНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Качество на питомен. Тая област се лишава от оная питомност, която дава на Рилската река близостта на манастира. Ив. Вазов, Съч. ХV, 88. У вътрешността на такива хора светливата зара на християнската нравственост, на християнската питомност не е могла да пробие, за да ги осветли с познанието на истината. У, 1871, бр. 1, 69. Джумалийки на питомност напредват, / за модата към Търново погледват. П. Р. Славейков, Сл, 74.