ПИТО̀Н

ПИТО̀Н м. 1. Грамадна неотровна змия, вид боа, дълга до десетина метра, която, като захапе плячката си, се увива около нея, докато я задуши и след това я поглъща цяла. Pithon reticulatus. Беше се спънал [Тонев] в тялото на огромен питон, който поклащаше над него триъгълната си глава и го разглеждаше с втренчените си змийски зеници, внезапно разбуден от дрямката си. П. Бобев, К, 15. — В джунглите се въдят безброй видове отровни или яки мускулести змии. Най-страшни на вид са питонът, боата и кобрата. Ал. Гетман и др., ВС, 280. От четените книги за Индия знаех, че в нея има много и най-разнообразни видове змии. Например питонът (удав), който има кафяв цвят и е дълъг 8 метра. Ек. Мечкова, СМ, 47. Питонът не е отровна змия, но с дължината и огромната си сила той е също много опасен. Достига 10 м дължина, но в съзнанието на местните хора притежава много по-големи размери. В. Атанасова, ДБ, 76. В реките [в Сенегал] се въдят крокодили до 5-6 метра, водни змии и др. Доста змии има и на сушата: гигантски питони, които обвиват с тялото си своята жертва и счупват костите ѝ, кобри, очилати и рогати змии. Л. Мелнишки, С, 11. Най-големите неотровни змии са: анакондата (достига 11 м), която живее в тропическите зони на Южна Америка, и питонът (8-10 м) — в Азия и Африка. Зоол. VII кл, 91.

2. В гръцката митология — змия-чудовище със сто глави и сто уста, която опустошавала околността на Делфи и била убита от Аполон.

3. Само мн. Зоол. Подсемейство змии от семейство боа с повече от 20 вида, разпространени в тропическите гори, които се хранят с бозайници, поглъщайки ги цели, след като са ги удушили чрез стягане с тялото си, чиято кожата се използва за луксозни изделия. Pythoninae.

— От гр. πύ2ων.

Списък на думите по буква