ПИТОС —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЍТОС м. Голям глинен съд с яйцевидна форма, остро дъно и широко гърло, употребяван през античността и средните векове за съхраняване на зърнени храни, течности и под. От цивилизациите остават зидове. .. От наслагалата се пръст вадим питоси с почерняло жито. Ст. Сивриев, ЗСБ, 175. Още в хероическата епоха — в т. нар. Омирово общество, нашир и длъж се носела славата на искрящото и главозамайващо тракийско вино. .. Известни са и данни за .. пренасянето му със специални съдове до мястото на смачкването..; откарването на готовата шира в дома на стопанина и наливането ѝ в питоси и делви с вместимост от няколкостотин литра. О, 1978, кн. 3, 47. В жилища от бронзовата епоха са открити огнища, пещ, хромел, питос. Л. Петров и др., БНК, 14.

— Гр. πί2ος.