ПИТУ̀ВАМ

ПИТУ̀ВАМ, ‑аш, несв., прех. Диал. Питам; питвам. Баба стражари питува: / — Стражари, млади джандари, / има ли тука тъмничар? Нар. пес., СбВСтТ, 364. — Бог те било, Църна арапино, / с Марко думаш, за Марко питуваш, / повърни се да се обидиме. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 109. Сите моми дошли ле, джанам, / сите момци ошли / и

моето либе дошло ле, джанам, / и за мене питувало. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 207. питувам се страд., възвр. и взаим. питува се безл.

Списък на думите по буква