ПИТУ̀ЛЍЦА

ПИТУ̀ЛЍЦА ж. Диал. Тестено произведение, обикн. от втасало разтеглено или рядко тесто, което се изпържва в мазнина или по-рядко се изпича; мекица, палачинка, тиганица. На другия ден стрина Кочовица отиде да навести родилката с цяло пиято питулици, пържени в чисто елбасанско дървено масло. Д. Талев, ЖС, 100. 5-й януария, спроти Водици, [при годишни обичаи] в Охрид правят питулици от тънка каша, печени на нарочити питуличарници и попарени после с орехова вода. СбНУКШ, 155-156. Изрика ламята, дори земята се потресе; ама той [побратимът] ич не се уплаши.., току бързо-бързо още по еднуш махна на двете глаи и тие ги размачка ко питулица. СбНУ ХIХ, 99.

Списък на думите по буква