ПИУ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЍУ, (удвоено) пѝу, пѝу и (удължено) пѝу-у-у междум. 1. За наподобяване на звук, издаван обикн. от малкото на птица. Роди се и веднага заприказва [гарджето]. — Пиу! Пиу! — записка то. — Искам червейче! Св. Минков, ПК, 26.

2. За наподобяване на висок, кратък и пронизителен звук, който издава при летежа си изстрелян куршум или музикален инструмент (обикн. духов) и радиостанция, изпращаща сигнали. Онези куршуми — пиу, пиу, пищят като малки пиленца. Й. Йовков, Б, 117. Чудиха се [селяните] ден-два, а на третия: пи-у-у-у — писна гайда над "Минкова могила". Горчо булче води. Ц. Церковски, Съч. III, 91.