ПИУ̀КАНЕ

ПИУ̀КАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от пиукам. От големия бряст зад плевнята .. се дочу радостното, възторжено пиукане на щъркелите. Г. Караславов, ОХ III, 60. Сухата трева оттатък двора засъска остро под нозете ми, някъде чух да гърмят пушки, куршум премина над мене с пиукане. Й. Радичков, ББ, 64. Пиукането на радиоточката го подсеща, че точното време от астрономическата обсерватория е краен срок за него да стане и да се облече. В. Жеков, ТП, 72.

Списък на думите по буква