ПИХТИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИХТЍЯ ж. 1. Гъста, полутечна, еластична, понякога полупрозрачна маса, която прилича по консистенцията си на яйчен белтък и на желатин. [Брашнена каша] се приготовлява без мляко и без масло, само с вода, 10 % препечено брашно и 5 % захар. Тя, както и оризовата пихтия, се употребява като диетична храна при лекуването на острите храносмилателни разстройства. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 134. Медуза е едно морско животно. Тялото му е направено от едно вещество като пихтия, което понякога няма никакъв цвят и е прозрачно като кристал. ИЗ 1874-1881, 220. ^● Обр. Повече от половината не успяха да очистят пътя на топовете. Те летяха по нанадолнището..; хора, животни, такъми и парцали се смесиха в едничка кървава, цвилеща и стенеща пихтия, в едничък ужас. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 470-471.

2. Диал. Пача (Ив. Дуриданов и др., БЕР).

◊ Направям / направя на пихтия някого. Разг. Обикн. св. 1. Набивам жестоко, пребивам, смазвам от бой някого. Най-напред [Мангафата] стана хамалин на гарата, сетне постъпи в един тютюнев склад. От склада го изпъдиха, понеже не понасяше ругатните на надзиратели и майстори и открито се заканваше, че ще направи някого на пихтия. Г. Караславов, Избр. съч. I, 109-110. 2. Унищожавам напълно някого, умъртвявам го. — Мина [автомобилът] на сантиметри. Щеше да ни направи на пихтия... Вижте ми гърба. Има ли кръв? А. Мандаджиев, БЦР, 8. По пътя си разярената жива грамада [слонът] помита всичко, настигне ли те — смъртта ти е неизбежна, ще те направи на пихтия. Ал. Гетман, ВС, 133. Ставам / стана на пихтия. Разг. Бивам смазан, унищожен, напълно обезформен. — Да, приятелю, ама годинките си вървят... Търкаля се валякът и ние, къде с него, къде под него, ще се търкаляме, докато станем на пихтия. Н. Хайтов, ПЗ, 76. Казват, че след падането на самолета пасажерите станали на пихтия.

— От гр. πηχτή 'желе'. — Друга (диал.) форма: пифтѝя.