ПИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЍЦА ж. Кръгла кора от заквасено тесто, покрита с недебел слой парченца от различни сирена, колбаси, риба, гъби, маслини, лук и др., с доматен сос и подправки, която след изпичане се поднася топла. Един надчетен бакалин, изпълнен с презрение към скромната закуска, има нахалството да поръча на директора на школата да му носят сутрин по три пици с шунка срещу банкнота от десет лева. Й. Попов, БНО, 132. Това семейство често пътуваше из Европа .. и между две раздавания на картите жената много красноречиво описваше светлата бира с кремвирши в Прага.., па‑

рижките аспержи, италианските пици и супи ди маре и лондонските кървави бифтеци. Ем. Манов, ПУ, 10-11. Николов не изневеряваше. .. Животът не му предлагаше нищо повече от кака Цецка .. Очилата стара мома с редки зъби и невероятно майсторство в готвенето на пица. Ч. Шинов, БС, 51. Неаполитанска пица.

— Ит. pizza.