ПИЦИКАТО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИЦИКА̀ТО, мн. ‑и, ср. Муз. Само ед. При лъковите струнни инструменти — начин на свирене чрез дърпане на струните с пръстите на дясната ръка. Та той беше един обещаващ виолончелист! Неговото пицикато никой го нямаше! Ч. Шинов, БС, 52. На цигулката могат да се свирят: бързи пасажи; пицикато .. — свирене без лък, чрез дърпане на струните с пръсти .. Пицикатото при виолончелото е по-звучно, отколкото при цигулката и виолата. Св. Четриков, ОУМ, 72-73. // Част, откъс от музикално произведение, който се свири по такъв начин. Мелодията пее в най-високия регистър на четирите инструмента (..). Хармоничното люлеене в 6/8 е пресечено от пицикати. В. Йонова и др., Б (превод), 198.

— Ит. pizzicato.