ПИЧЛЕМЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИЧЛЕМЀ, мн. ‑та, ср. Простонар. Грубо. Мъж или младеж, който е или изглежда неопитен, но е наперен, самоуверен и дразни, предизвиква околните; келеш. [Брайков] погледна написания ред и пребледня, — Странджев му пишеше: "Обръсни си мустаците, докато е време, и се скрий в полите на жена си". — Иди, та не пребивай това пичлеме! — изръмжа Брайков възправен и вбесен. А. Страшимиров, А, 602.

— Тур. piçleme 'копеле, нищожество'. — Друга форма: пишлемѐ.