ПИШКАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЍШКАМ¹, ‑аш, несв., непрех. Детск. Пикая, пишам. Преди да го изведеш на разходка, сложи бебето на гърнето да пишка.

ПЍШКАМ², ‑аш, несв., прех. Диал. 1. Бода, муша, ръгам, ръчкам. Пишкам вола да връви. Пишкам го с нож. Н. Геров, РБЯ IV, 405.

2. Пъхам, въвирам, втъквам; пихам. пишкам се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.

ПЍШКАМ³, ‑аш, несв., непрех. Диал. Пъшкам, пъхтя; пъхам. Дени дружки говоряха: / Леле Дено, наша дружко, / что ти кишка у нощвите, / что ти кишка, что ти пишка? Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 405.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.