ПИШМА̀Н

ПИШМА̀Н неизм. прил. Диал. 1. Със следв. име, обикн. същ. Който е престорен, лъжлив, неистински или е разколебан, разкаян, несигурен в качеството си на някакъв. Над град Ен зеленееше дъбрава. В празник тук се носеше суетната глъчка на пишман туристите. Сп. Йончев, РБ, 10. Най-отпред яздеха спахиите на Якуб ага. След тях идеха караманлиите,.. водеха ги техните

първенци. Все такива съсредоточени, явно пишман кисели. В. Мутафчиева, СД, 47. Пишман хаджия. Пишман герой. Пишман патриот.

2. Като нареч. С гл. съм, ставам и под. Означава, че някой съжалява или се разкайва за нещо извършено, казано и под. и е готов, склонен да се откаже от него. От време на време, когато някой се накани да ни напуска, предявява претенции за едно или друго, но тогава останалите така се съюзяват срещу еснафското му желание да се обогатява за тяхна сметка, че той става пишман, отказва се от всякакви искове. К. Топалов, СТ, 105. Аз станах пишман, дето ѝ подумах. Т. Влайков, Съч. II, 243. Един неделен ден гост на българите в остров Халки бил сам великият везир. Каква богата плячка за островитяните! Дали пашата не е бил пишман, че сам бе влязъл в леговището на вълка? Хр. Бръзицов, НЦ, 153. Казал [царският човек] на цара: — Ако не го [магарето] купиш, царьо, пишман ша си. СбНУ LVI, 22. Стойна е пишман станала / .., / че и Никола върнала, / Никола с пеття пендара / и шейсет дребни рубета. Нар. пес. СбНУ LХVI, 147.

— От перс. през тур. pişman 'който се разкайва, съжалява'.

Списък на думите по буква