ПИШМАНЛЪ̀К

ПИШМАНЛЪ̀К, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. 1. Пишманене. — Хайде, Коста, давай сто лева! Мамкеей!... Коста се изчерви — не се знае от пишманлък ли, или пък защото жена му отсреща го чумосваше. Г. Краев, Ч, 37. — Късно е вече, Ваше величество, пишманлък проявявате — аз съм вън от затвора. Ал. Стамболийски, ДС, 49. Кому какво влиза нечия там тъга, пишманлъци едни и прочие. В. Мутафчиева, СД, 390. — Ти, бай Спасе, какво така? .. Да не би нещо пишманлък, а? Д. Кисьов, Щ, 72.

2. Обикн. ед. Остар. Парична неустойка, заплащана, вземана при неспазване на сключен договор. У селяните има и това да плащат пишманлък, кога си не устоят на договора или думата. С. Бобчев, Н, 1884, кн. 5-6, 498. Когато един от договорените не ще да устои на дадената си дума, а иска да развали направений договор, той тога длъжен е да плати пишманлъка. СбНУКШ, 256.

— От пер. през тур. pişmanlık 'разкаяние, съжаление'.

Списък на думите по буква