ПИШМАНЯ̀

ПИШМАНЯ̀ СЕ, ‑ѝш се, мин. св. ‑ѝх се, несв., непрех. Диал. Съжалявам, разкайвам се за нещо извършено, уговорено, казано и под. и съм готов, склонен да се откажа от него. — Сега ли намери да се довлечеш? — тихо каза жената .. Ако те завари тук Марин, ще има да се пишманиш. Г. Мишев, ЕП, 16. Ден не мина да ми не натякне, да се не пишмани, че е взела сирак. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 21. — За извършените политически убийства не се ли пишманите? — Толкоз, колкото се пишманят и агите, когато колят раите за личното си удоволствие. М. Кънчев, В, 301. И ето, бъди уверен, че скоро ще ся пишманиш, като ся тъй показваш хладнокръвен към мене. Кр. Пишурка, К, 122. Руско лю мари хубава, / ти са щеш сетне пишмани, / ага та, Руско, отведет / във четири кащи писани. Нар. пес., СбНУ ХIV, 39.

Списък на думите по буква